Crime and Punishment - The Suffering of Each Character

В повестта "Българи от старо време" Любен Каравелов визира някои от основните недостатъци на българското общество.

Размисли във връзка с романа “Дядо Горио” на Балзак.

Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато.

Писателят е съвременник на една от най-тежките епохи в историята на Русия. Това е времето на 30-40 години на XIX век, което настъпва след разгрома на първия етап на революционното движение в тази страна.

Поетът, роден край Егея, озовал се в столичния град, бързо разбира, че слънцето и топлината, усмихнатият повей на южния вятър от родния край ще останат само в най-интимните кътчета на неговото съзнание. В новата действителност няма място за тях.

"Тихият пролетен дъжд", "Светло утро", "Кръгозори надвесени".

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото.

Творбата на Шекспир за датския принц Хамлет е трагедия не защото героите умират, а защото идеалите на младия мъж претърпяват крушение.

Главният герой- Тартюф се появява едва във втора сцена на трето действие. С репликата си “Сложете бича там, до ризата корава”, отправена към слугата Лоран...