"Азбучна молитва" продължава традицията на старобългарската декламативна поезия, водеща началото си от "Проглас към Евангелието" на Константин Философ...

Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие наличността, характеризиращо 20-те години на XX век.

Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо.

Алековите фейлетони са силно белетризирани. Те не играят ролята на обикновени статии защото правят впечатление и се запечатват в съзнанието на читателя.

“Изворът на Белоногата“ е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество.

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

"Ралица" е поема за българската жена.Ралица още в началото на поемата проявява най-положителните черти на девойка от народа.Макар и бедно сираче, тя не ламти за богатство.

Одата "Българският език" е оформена като обръщение, защото предпочетената от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства.

Сравнителен анализ на двете стихотворения...................

Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов ни въвежда в сложната природа на човешките взаимоотношения.