В повестта "Българи от старо време" Любен Каравелов визира някои от основните недостатъци на българското общество.

"Ралица" е поема за българската жена.Ралица още в началото на поемата проявява най-положителните черти на девойка от народа.Макар и бедно сираче, тя не ламти за богатство.

Текстът на стихотворението е намерен след смъртта на Дебелянов, когато самият той вече не е враг на никого, когато срещу него не може да има враг.

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.

„Борба” е първото стихотворение от цикъла, което не е изповед към майка, баща, либе, народ или приятел. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект.

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.

Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов ни въвежда в сложната природа на човешките взаимоотношения.

Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.

Поетът в стихотворението "Йохан" не е очевидец на събитието, но интерпретира темата за подвига на революционните маси и тяхната жертвоготовност в името на добрия живот...

Творческа история - публикуван през 1926г. в сп. ”Драматически преглед”, а през 1927 г. включен в сборника “Старопланински легенди”. Вдъхновен по легендата за кърджалийския главорез и неговото духовно преобразяване, този разказ е най...