Най-важното за стихотворението "Българският език" на И.Вазов...

Стихотворението "Българският език" е поетически израз на Вазовото преклонение пред силата и красотата на родното слово. И в същото време то е поетовия гняв срещу хулителите на най-ценната духовна опора за народа ни – езика....

За Иван Вазов българският език събира в едно: род, родина, земя, хора, история и традиции. За него той е красота – "хубав, звучен и богат". Никой друг наш поет не го е обичал тъй дълбоко, нито пък го е възпявал в такъв чист патриотичен възторг..

Болезнено чувствителен към всичко свързано с национално-историческата ни памет, с опазване на родовото ни самосъзнание, Иван Вазов откликва с характерната за творчеството си гражданска и родолюбива страст и на някои недостойни хули по отношение ...

Одата е написана през 1883г. След освобождението България изглежда малка, мрачна, изостанала в сравнение с другите европейски държави. Чуждопоклонници и отцеругатели започват недостойно отричане на всичко българско...

Една фантастична случка, а героят е автор на криминални истории. След посещение при неизлечимо болен приятел, той се връща с кола към дома. По пътя започва буря и той качва невзрачен човек, който проявява свръхестествени способности....

Императивът в началото на текста въвежда основния за творбата знак на виното изравнено със забравата...

Кратък анализ и помощни материали за разказа на Елин Пелин ""Ветрената мелница"...

Духовната сила е най-вече в отношението към живота - любов и вяра, надежда и сегурност...

Анализ на стихотворението "Вечната" на Елисавета Багряна...