Първата строфа е подчинена на усещането за страдание, което предизвиква любовното чувство. Ключови думи тук са: душа, стон, смърт, ад и мъка...

През 1899 г. Иван Вазов публикува своя разказ в “Челопешката гора”. Той е Фрагмент от летописа му за националните изпитания – водеща тема в творчеството му.

Особено драматично е несъответствието между жалкото настояще и възвишените мечти на хъшовете.

През деветдесетте години на миналия век българските творци долавят разрушителните сили на града, който нахлува в святото и неприкосновено човешко пространство - душата..

През 1907 г. д-р Кръстев издава своята книга "Млади и стари", чиято цел е противопоставянето между "старите" от възрожденската епоха и "младите" от кръга "Мисъл".

Основният проблем на писателските художествени търсения след освобождението на България от турско робство е моралната деградация на човека.

Вечността - към нея се стреми всичко смъртно. За да я постигнат обаче, субектите трябва не само да се стремят към съвършенството, но и да се слеят с него.

Художествената импресия на лиричния детайл е характерен белег на Пенчо-Славейковата стихосбирка „Сън за щастие”.

В поетичното творчество на Пенчо Славейков има една поредица от прекрасни женски образи, чийто тънък психологизъм нарежда създателя им сред най-вещите познавачи на женската душа в нашата литература.

Последните страници на повестта придават ново измерение на заглавието. Разказът за съдбата на Македонски очертава последния паралел със стихотворението “На прощаване”.