Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение - при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него трагическо све

Яворов се е чувствал синовно свързан с останалите в робство българи от Тракия и Македония, изживявал е борбите им за освобождение като своя лична участ и съдба...

Димчо Дебелянов пише стихотворението Миг” преди заминаването си на фронта. То може би е първият белег за нов етап в творческото развитие на Дебелянов, предшестващо цикъла творби, създадени на фронта...

В стихотворението “Тиха победа” прозвучават фронтовите мелодии на патриотично – хуманистичната ни литература. То представлява елегия, изпълнена с безгранична обич към света, към всички хора, независимо дали са врагове, или приятели.

И в настоящето, и в миналото еднакво тъжен и скръбен е Дебелянов. Той е винаги сам с болката на лиричните си преживявания. Безлюдни са пространствата на душата. Поетът е пленник на своята самота и в прискърбието на лиричните изповеди на стихотворението „С

Славейков изгражда образа на Ралица с дълбок психологизъм вниквайки в духовния и свят.

Създавайки този силно антирелигиозен разказ, авторът е искал да изобличи социалните недъзи в селото. Самото заглавие “Напаст Божия” говори за трагизъм и безнадеждност в съдбата на героите от текста на произведението.

Анализ на Димчо Дебелянов - Спи градът

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е “Сън за щастие”.

Главата "Радини вълнения" започва направо с преставянето на Рада- главната героиня в романа