Символистите поставят в центъра на своята естетика символа, двойното значение на свяко нещо - неговото съществуване и неговото означаване, неговата релативност и неговата преходна, скрита същност...

„Един кратък, но толкова пълен живот! Живот изпълнен с по¬вече творби,, отколкото дни" — казва в своето надгробно слово за Балзак големият френски поет Виктор Юго.

Описва се любовта му към двете

Името на Иван Вазов в историческото и духовното ни развитие се превръща в символ на една вечно будна гражданска и творческа традиция, във въплъщение на безкористния патриотизъм и вродената демократична нагласа...

Да бъдеш у дома, казва ни този текст, означава да бъдеш дете в любовната прегръдка и сред напевите на една природа, която желанието изписва като "майка нежна съща".

Какво разбираме под парадигматично четене? По принцип програмното прилагане на една презумптивна теза, която, нехаейки за своеобразието на дадени авторови текстове, успява да пренебрегне и заглуши присъщата им семантика...

Обикновено смятаме свободата за нещо, което е ясно само по себе си. Да си свободен, означава да не си зависим от другите, да не се подчиняваш на определени правила, които са в противоречие със собствените ти представи за живота...

Езиковостилистичният анализ на стиховете на Петя Дубарова извиква оптимизъм след болезненото усещане, че поезията е сред най-крехките творения на човешкия дух и размислите за мястото й в съвременното пазарно общество са тревожни и необходими.

Епохата на Ренесанса открива нови творчески хоризонти за човека, който столетия наред е ограничен от църковната схоластика и аскетизъм. Ренесансовият човек преоткрива вярата в себе си и се стреми да се саморазгадае, да открие тайнствата на своя живот...

Поемата "На прощаване" (1868 г.) е написана в момент на съдбовно историческо изпитание за българския род – преодоляването на робското съзнание и избора на свободата като върховна ценност. Това е поема за поробения роден свят и отърсването от роб