Връзката между двете стихотворения се подчертава от еднотипни сравнения. В „Цветарка” се казва,че цветята се купуват,а и тя е чуден цвят. В „Уличната жена” авторът сравнява жената - повехнал цвят...

Поетът, роден край Егея, озовал се в столичния град, бързо разбира, че слънцето и топлината, усмихнатият повей на южния вятър от родния край ще останат само в най-интимните кътчета на неговото съзнание. В новата действителност няма място за тях.

Цикълът „Зимни вечери” е един от последните в краткия творчески път на смирненски, което предопределя трагичните тонове, болката, страданието върху които е фокусирано вниманието...

Смирненски драматично съпреживява трагедиите на бедните жители от крайните софийски квартали и се превръща в изразител на човешкото страдание. В един от най-зрелите си поетически цикли „Зимни вечери” лирическият му герой, като истински „син на града”, въз

Цикълът "Зимни вечери" дава най-пълна представа за града и неговата социална реалност. Той е недружелюбен, неприветлив и отблъскващ, прилича на каменен затвор, чиито стени не пропускат искрица надежда. Това е място - капан за човешките души...

Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни - реализъм, демократизъм и хуманизъм.

Картината на пустота и безнадеждност е подчертана от метафората „мъртвата градинка” и вечерта, която като прокобница „разпускаше коси от черен мрак”.

В стихотворението „Ний” лирическият герой се изявява не като „аз”, а се слива в „ние”.

Всички спомени за Христо Смирненски са изпълнени с обич към личността и творчеството му. С една и съща лекота се е движел сред хората, установявал е познанства и контакти, с каквато е и пишел...

В основата на творбата стои типична за големия град случка, изобразен е сюжета за пороганата красота. Открояват се три основни образа - погубената красота, прекрасната природа и градът чудовищен...