Литературната критика на двайсетте години на двайсти век най-често определя появата на Смирненски като явление.

Истинкото си обществено призвание Гогол намира именно в трудното поприще на писател. На литературата той гледа като на висок граждански дълг.

Размисли във връзка с романа “Дядо Горио” на Балзак.

Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато.

Поетът, роден край Егея, озовал се в столичния град, бързо разбира, че слънцето и топлината, усмихнатият повей на южния вятър от родния край ще останат само в най-интимните кътчета на неговото съзнание. В новата действителност няма място за тях.

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото.

Главният герой- Тартюф се появява едва във втора сцена на трето действие. С репликата си “Сложете бича там, до ризата корава”, отправена към слугата Лоран...

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта.

Поп Андрей е човекът, който трябва да отхвърли илюзиите си, да поеме своята вина и да бъде възмезден за заблудуте си...

Относно разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов.