Любовта, варварството и домът като основни битийни мотиви разкриват нагласата на човека да осмисли и типологизира огромното пространство на хаоса вътре и извън себе си.

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

“Дядо Йоцо гледа” – анализ на трите срещи на дядо Йоцо с българското.

Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът не описва всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите.

Пред смъртта Вапцаровият лирически човек се прощава не просто с живота, а с живота в неговите разнолико-сакрални проявления/измерения. Светостта на личното пространство в "Прощално" (прави) проблематизира раздялата (невъзможна)...

Книгата си "Из историята на българската журналистика" Стефан Коларов е разделил на осем глави. В първата, наречена "Признание и дълг", той ни разказва за историческите периоди и етапи на развитие на нашата държава. Вярата в словото, в

Разказът "Дервишово семе" ни запознава с раздвоения свят на едно българско семейство - от едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на р

Противопоставителния съюз "но" – формален маркер за това. Ако няма веществени белези на връзката, това не означава, че те не съществуват изобщо. Героинята я долавя в пулса на кръвта си, в сънищата и копнежите си.

95 години от рождението на големия поет антифашист като повод за размисъл върху опитите да се "присвои" неговото творчество и личност.

Като четем "Железният светилник", "Гласовете ви чувам" и"Преспанските камбани", ние заживяваме със съдбата на героите, пренасяме се в далечната епоха и дълго не можем да се откъснем от нейното неопределимо и трайно влияние.