Пред духовния взор на Далчевият герой е образът на живота, изграден от “книгата разтворена и денем, и нощя”. Самата му реалност като житейски кръговрат е повод за размисъл, но не и за човешко преживяване...

Художественият свят на Йовков е духовно пространство на универсалните нравствени ценности.Дълбоко вълнуващ е неговият разказ "По жицата",в който е представена съдбата на нещастно селско семейство...

Посвещение - творбата е посветена на проф. Константин Гълъбов, приятел на Далчев, основоположник на литературния кръг „Стрелец”. Осмисляне на заглавието - насочва към темата за познанието, за опознаването на света...

Словосъчетанието "Зимни вечери" носи усещане за песимизъм и внушава на читателя драматизма, обхващащ цялото произведение. Зимата е последният сезон от годишните времена и символизира замирането на природата...

Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо.

Пътеписът "До Чикаго и назад" представя Алеко Констанинов като страстен пътешественик и поклонник на природата. За него тя е източник на естетическа наслада.

Конкретната тема е "Анализирайте описанието на осиновеното от Костов гръцко дете и тълкувайте скорошната му смърт в контекста на въпроса за античността", а разработката е изцяло моя.

Елин Пелин и Йордан Йовков са автори, които "отсяват" символите на вечното.

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение.

Стихотворението “Стаята” разкрива трагичната картина на човешката слабост и безпомощност пред времето. Лишен от своя индивидуален облик, лирическият герой напразно търси спасение в миналото...