Болезнено чувствителен към всичко свързано с национално-историческата ни памет, с опазване на родовото ни самосъзнание, Иван Вазов откликва с характерната за творчеството си гражданска и родолюбива страст и на някои недостойни хули по отношение ...

Одата е написана през 1883г. След освобождението България изглежда малка, мрачна, изостанала в сравнение с другите европейски държави. Чуждопоклонници и отцеругатели започват недостойно отричане на всичко българско...

В нашето историческо битие защитаването на родното слово е проблем с оцеляването ни като народ.Иван вазов създава одата "Българският език" след Освобождението.

Стихотворението използва алегорията за овчето стадо , овчаря и псетата , за да изобличи робското послушание на народа . Съответно Гергъовден – празникът , на който ритуално се коли агне, е избран за значещото художествено време : "’днес е Гергъовден&

Заглавието на стихотворението съвсем не е реторичен въпрос. Питането "Де е България" не търси просто географските граници, а духовния и морален смисъл на понятието родина.

Анализ, Композиция, Комуникативен модел, Водещи чувства в творбата, Жанр, Основни лирически образи,Основни мотиви в текста.

Заглавието задава очакване за интимна изповед, за строго фиксирана тема на разговор...

Стихотворението е творба, в която героят за пореден път е натоварен с емоционалност, разпъвана между отрицанието и утвърждението.

Винаги критиката е позитивна, градивна, идваща от искреното желание на твореца и гражданина да поправи обществото и държавата...

Дядо Йоцо "гледа" към настоящето с очите на миналото, а в същото време настоящето е гледано и през очите на съвременниците, именно те изразяват истинската адекватна оценка за него.