В стихотворението "Делба" от Христо Ботев лирическият говорител разказва историята на споделянето,на обща упътеност къмсмъртта безсмъртие.

В романа си "Под игото" Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в българската история...

Поемата "На прощаване" се състой от три композиционни части – картина на сбогуването с близките, картина на възможната смърт и картина на също така кратко възможно завръщане в родното място.

Една от основните теми в творчеството на Христо Ботев е преодоляването на робството и стремежа към свобода.

Като творец и верен син на своя народ, Иван Вазов смята за свой неот­меним дълг и призвание да работи всеот­дайно за утвърждаването на онова родолю­биво чувство, без което е невъзможно да съществува България, българският род и не­говото слово.

Стихотворението "Пристанала" бележи смисловото раздалечаване между майката и непокорните чеда. Клетвата е парадоксално-трагичният мост, който се протяга, за да "свърже" една културно-историческа и емоционална невъзможност...

Книгата се състои не само от разказаните истории, а въвежда в самата ситуация на разказване. Разказвачът е спътник на героя ( бохемския кръг "Весела България" ). Възмущава се от постъпките на героя, но не прави нищо, за да му противодейства...

За лирическия герой в стихотворението на Христо Ботев "На прощаване" истинските, ценните неща в живота, за които е готов дори да загине, са близките, родината и свободата.

"Майце си" е елегична, изповедна творба. Формалният адресат е майката, но реално изказването е насочено повече към самия лирически субект – адресант на обръщението, отколкото към нея. Споделяйки: "Освен теб, мале, никого нямам", аз-ът

Като неповторим поет с оригинален поглед върху света, Ботев дава нов тласък на българската литература.