Ботевата поезия озвучава онова трагично пространство в душата на българина, в което прискръбно проплаква наслоеното от вековете чувство за вина, за потискащата мъка и неизречената болка.
С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.
Стихотворението на Ботев "Моята молитва" е шокиращо признание на лирическия герой,че не признава Бога.В първата част на творбата той посочва жестокостта и несправедливостта на бога.Как от сакрално лице той се превръща в поредния враг...
Вазов посвещава безсмъртни страници на героичната народна борба за свобода. Живял сред българските емигранти в Румъния, той отблизо опознава живота им и правдиво го разкрива в повестта "Немили-недраги". Творбата е създадена след Освобождението..
Стихотворението е създадено по времето,когато Ботев се готви да премине река Дунав с четата на Жельо войвода през 1689 година.Но това начинание,за голямото съжаление на поета е осуетено от румънските власти и подвига остава неосъществен...
На никой български поет името не е споменавано тъй често и тъй
напразно,както името на Ботев. Всяка социална група го счита за своя изключителна принадлежност – той е светецът,когото признават тук всички секти и религии...
Повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов излиза в сп. "Наука", в книжките от последните три месеца на 1883 и през януари 1884 г. Пред професор Иван Шишманов Иван Вазов споделя: "Това е едно точно описание на живота на хъшовете в Ру