Тартюф се е превърнал в синоним на лицемерието. В петте действия на пиесата той е неизменно един и същ. Никога не сва-ля маската на лицемерието. Дори и в най-драматичния момент, когато проявява претенции за собственост в дома на Оргон, той не се променя.

Една от постоянните теми в творчеството на вазов е темата за достойнството на българския народ.Достойнство сахранено въпреки онижението ,порогаването на чове6ката чест по време на робството.

В разказа “Една българка” Иван Вазов въвежда обикновения човек в един възвишен и морално чист свят- света на баба Илийца. Гордата челопеченка излъчва несломима духовна сила.

Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света.Ренесансът не обръща толкова много внимание на църквата.

Един от най–бележитите поети в българското творчество е Христо Ботев. Този велик титан въплъщава в своя образ величие и безсмъртие, които се събират в неделимо единство в неговата личност.

ЛИС на произведението: Прозорец на Атанас Далчев. Непобедимостта на реалното в “Прозорец” на Далчев Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта.

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа – това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Пробна матура по Български език и литература с отговори - 2007 г.

Бихме могли да наречем Вазовата „Епопея на забра­вените” пантеон на без­смъртните. В годините не­посредствено след Освобождението, когато „разчетът владей, не духът”, забравата бързо обгръща едни от най-светлите имена на националната ни история.

Оптимистичната визия за „пристъпа величествен на роба”