ЛИС върху поемата на Валери Петров "Тавански спомен"

"Илиада"на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество

През античността човекът е поставен на пиедестал, той е образ, носещ в себе си красота, хармония. Древните хора смятат човека и човишкото тяла за Божие дело, докато през Средновековието Богът и религията са най-важни, науката и разпростр. на вярата.

Наглед е много лесно да определим в "Илиада" на омир съдбата и деиствията на човека, тъж като тож е изцяло зависим от боговете.

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него

Жанровата специфика на "Зимни вечери" – едновременно цикъл и поема, защото се състои от седем лирически къса, всеки съществуващ самостоятелно. Поетът Смирненски отличава стематично единство и присъствие на един лирически герой. ...

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през съдбата на инди¬вида. В митологичен култ са издигнати героите — оли¬цетворение на народната сила.

Сложен и многопосочен като съдържание и тълкуване е образът на Дон Кихот от знаменития роман на Сервантес. Дон Кихот е роден в миналото, живее в настоящето и се гордее с бъдещето.

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят.

Йордан Йовков е един от класиците в българската литература, създал неувяхващи произведения с трайно идейно естетическо значение.