Общата теория на правото е обществена, юридическа и в редица аспекти политическа наука. Тя изучава правото и по-специално правните норми - една от много важните разновидности на социалните норми изобщо.

Терминът юридически факт се използва от контененталната правна доктрина (1). Като негов синоним се употребява израза “правнорелевантен факт”, а в българското законодателство е възприет и израза “факт с правно значение”.

Правото се дели на публично и частно като разграничението между тях се е обяснява в зависимост от различни критерии.

Сравняването на правните системи, съседстващи на географската карта, е дело толкова древно, колкото и самата наука. Изучаването на 153 конституции на гръцките и на варварските градове лежи в основата на трактата на Аристотел за политиката.

Терминът идва от латинското „obligation”, което означава „задължение”. Същевременно думата „облигация” е и вид ценна книга. Но в ОП терминът „облигация” се използва в първия смисъл.

Oще в първобитното общество, където са се основавали не на законови, а на морални и религиозни задължения – напр. Обща издръжка на бременните жени и децата, старите хора чрез отделяне на продукти за храна;

Средновековието – църковни общности и манастири, където бедните, болните и старите са намирали храна и подслон.; цеховото застраховане – за сметка на вноски на членовете на цеха и др.;

Съдебното решение изразява формираната по вътрешни убеждение воля на съдията или на мнозинството от състава. За да е валидно решението на състава е достатъчна воля на мнозинството (2мата).

Продажбата е важен способ за осъществяване движе¬нието на материалните блага - за реализиране на стопан¬ския оборот. Поради това тя е една от най-разпространените правни сделки.

Преди да се пристъпи към въпроса за съществуването на римско административно право, в най- общ план, би следвало да се направят някои уводни бележки.