В началото на II в. пр.Хр. Балканският полуостров станал обект на военната експанзия на Римската република, която след победата си над Картаген се наложила като основна политическа сила в Средиземноморието.

След цар Иван Александър на българския престол в Търново е синът му Иван Шишман (1371-1395).

През 1331 г. болярите избират за цар сестриния син на Михаил Шишман – ловешкия деспот Иван Александър (1331-1371).

Във времето, когато вдовицата на цар Смилец и деспот Алдемир преговарят със сърбите, в татарската “Златна орда” се случват събития, важни за българската история.

След смъртта на цар Иван Асен ІІ на българския престол в Търново сяда неговият най-голям син от унгарската принцеса Анна – Калиман І (1241-1246).

След смъртта на Калоян слабата централна власт, осъществена от неговия племенник – Борил, довежда до силни сепаратистични тенденции.

Калоян застава начело на държавата в момент на остра криза, породена от болярски амбиции и разнородни интереси.

В 80-те години на XII в. вътрешното положение на Византия се характеризира с политическа нестабилност, породена от династически брожения, децентрализация на управлението, стопански упадък и засилване на социалните течения.

Българската държава е заличена от политическата карта, но българите остават. Те са включени в огромната Византийска империя заедно с много други народи.

След покоряването на североизточните български земи от Византия през 971 г. българският патриарх Дамян премества своята резиденция в Средец, а неговият приемник последователно се установява във Воден, Мъглен и Преспа.