От дълбока древност човешкото общество е търсило обяснение на явленията от заобикалящата го действителност. Когато не ги е намирало, то е създавало свои тълкувания на неразбираемото чрез вярата си в съществуването на свръхестествени сили.

За Ботевия лирически герой свободата е висша ценност. В поемата „На прощаване" образът на бореца за свобода е обект на художествена интерпретация. Той въплъщава трагизма на човешката саможертва в името на свободата.

Основен сюжет на българската литература след Освобождението е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит. Пропукват се стените на затворените семейно-родови пространства и в тях постепенно навлизат новите градски порядки, коренно различнит

Сюжетът на приказката „Болен здрав носи" е изграден върху отделни епизоди, които разкриват хитрините на Лисицата. Този сюжет е широко разпространен и популярен из цяла Европа.

Посветени на важни събития и факти от живота на народа, историческите народни песни са неделима част от нашия фолклор. Те са свързани предимно с робството и затова отнасяме тяхното възникване около началото и средата на XV век.

Стихотворението „На прощаване" от Христо Ботев е мъжествена, сурова и достойна изповед на бореца за свобода пред майка и родина. Ботевата творба утвърждава разбирането, че смъртта е път към свободата.

Чрез основната опозиция в стихотворението-живот-смърт, Ботев противопоставя и обединява подвига на само-жертвалия се и достойния, изпълнен с премеждия живот на човека, устремил се към свободата.

Дебеляновата творба „Да се завърнеш..." е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки.

Алеко Константинов е пътеписец, който търси и открива красотата и хармонията в природата. С голямо умение и художествено майсторство, с талант на естет, той рисува в пътеписа си „До Чикаго и назад" грандиозността и величието на Ниагарския водопад.

Още в началото на повестта Елисавета впечатлява с красотата си. Налага се като отрицание на военната разруха и грозота. В продължение на цялото повествование писателят е вгледан в жадната й за любов душа, в надеждите й за бъдещето, в развитието на ценност