В началото на 50-те години на нашия век, сред мътния поток от проиводствени, кооперативни, партизански и пр. романи, в българската литература се появат два романа, които постовят началото на тенденцията към лиризация на прозата – "Тютюн" на Д.Ди

На първо място-зимата обозначава цялата "замръзналост"на социалните, политическите и националните отношения в Европа. Робите продължават да бъдат роби, бедните да са бедни, славяните да са потискани и мамени от т.нар.велики сили.

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор, както романът – епопея "Под игото".

Основновоположният идейно-повествователлен аспект в разказа е чудотосъс занемяването иновото позвъняване на църковните камбани. Разгърнат върху основата на противопоставяне между изключителното и обикновеното...

Естетическата революция на Гео Милев като един от най-ерудираните творци в българската литература след войните е сложна...

В повестта "Немили – недраги" Иван Вазов пресъздава мъченическия живот и възвишените идеали на българските революционери-емигранти.

Основни мотиви в творчестото на Атанас Далчев Неизбежната, неумолима смърт; скръбното угасване на човешкия живот, мъчителният път към плашещото отвъдно битие; безсилието пред жестоката съдбоновна предопределеност, пред агресивността на демоничната...

Да попаднеш в "сърцето на мрака", е равносилна да се оплетеш в "нежната спирала". И в двата случая си изправен пред неизвестността и загадката на живота...

Главният герой – Рамадан е "кръвната връзка" между поколенията. Той е "дервишовото семе".

В творчеството на Елин Пелин българското село е синтетичен образ, обединяващ различните естетически лица на човешкия свят – идиличното, трагичното и комичното.