Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1 до 3:
Гергьовден се празнува на 6 май по цялата българска земя като най-големия пролетен празник. Това е денят на св. Георги - покровител на овчарите и стадата. Денят се свързва с името на християнския светец Георги Победоносец, живял по време на император Диоклетиан/284-305) в Малоазийската провинция Кападокия.
Гергьовден поставя началото на лятото и на новата стопанска година. Празникът е свързан с богата и сложна обредност, която засяга много страни от живота на човека.
Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци. Всичко е закичено с тях - главите на хората, къщите, кошарите. Не случайно празникът се нарича Цветен Георги.
На този ден се месят обредни хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги. Тестото се замесва с цветна вода и се оставя да втаса, завито с женска риза, отгоре с китка здравец, вързана с червен конец - да се раждат женски агнета. Обредните хлябове се украсяват с агнешко кокалче или други украси според предназначението си - за трапезата, за овчарите, за кошарите и за здраве.
Най-важният обряд на празника е жертвеното агне. За курбан се коли първото обагнило се агне. То трябва да е мъжко и да е бяло. Украсява се с венец от зелени клонки, обвити с червен конец, на едното му рогче се пали свещичка. Захранва се със сол, трици и зелена трева - за ситост, плодородие и богата паша. Най-старият мъж коли агнето до източната стена на къщата. По пръсналата по стената кръв се гадае за реколтата и за здравето на стопаните. Останалата кръв се събира в гърне и се заравя в нивата. С жертвената кръв бележат челата на децата и праговете на къщите да не влизат болести и магии.Агнето се пече цяло и се украсява със зеленина.
Гергьовденската трапеза е обща и се прави на зелено. Освен агнето и обредните хлябове на нея се слагат мляко, пресен чесън, червено вино. На общата трапеза всички скарани трябва да се помирят, всички да се опростят, споровете да се изгладят. Агнето се разчупва и една част се заделя за другия ден. Костите се заравят в земята, за да се плодят овцете.
Всички хапват, пият, веселят се и пеят песни: 'Св. Георги обикаля нивите', 'Здравец за Гергьовден', 'Венец за агънцата'.
След обяда се играят хора и се връзват люлки, на които моми и момци се люлеят за здраве.
Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.
Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга....и...т.н., като посрещат гости в домовете си.
Текстът според сферата на общуване, за която е предназначен , е :
0%