00:00:00

Методика на обучението по математика в детската градина - III-та част

1

Характерно за операциите с числа е, че те до голяма степен се отъждествяват с операциите с множества, които отразяват. Кой начин на изказване е по-подходящ за децата?

2

С какво е задължително да се онагледяват текстовите задачи в ДГ?

3

Кога е подходящо да се извърши онагледяването при решаването на задачите?

4

В коя възрастова група е отделено място на операциите събиране и изваждане?

5

Кои са най-простите пространствени представи?

6

Какво е пространственото ориентиране при 3-4 годишните деца?

7

В кое отношение могат да се ориентират 5-6 годишните деца?

8

За развитието на пространствените възприятия голямо значение има:

9

Как става ориентирането в пространството при детето?

10

Коя задача включва определянето на посоката?

11

Кои пространствени величи се отнасят за определяне на разстоянието между обектите?

12

Умението ориентиране в двумерното пространство е във връзка подготовката на децата за:

13

При изискванията относно разкриване на ново пространство учителят използва за модел:

14

Какво обобщение трябва да направи учителят след демонстриране на пространствени отношения с няколко материала?

15

Кое ориентиране е по-лесно за детето?

16

За децата от 1-ва и 2-ра група коя форма на работа е най-интересна?

17

Каква част от занятието заемат дидактичните упражнения?

18

Каква оценка се използва в математиката?

19

По какво се извършва оценяването?

20

Каква е мерната единица в математиката при сравняване на обекти?

21

Как възприемат децата предметите?

22

Кои са първите признаци за сравняване и измерване, с които децата се запознават?

23

Как се научават децата да определят резултата от измерването?

24

Какво е характерно за усвояването на измерването в трета група?

25

При сравняване на два обекта, които ще се измерват, какви въпроси са подходящи да задава учителя?

26

Какво е необходимо да се овладее от децата при процесите на измерване?

27

Необходими ли са практическо-приложни занятие след процесите на сравняване и измерване?

28

Какво е геометричната фигура?

29

Какво развиват у децата геометричните знания и умения в математическото образование на подрастващите?

30

Как децата опредметяват дадена форма?

31

За кои дейности, възприемането на формата, оказва значение?

32

Как децата от 2 до 4 години най-лесно опознават предмета по форма?

33

С какви изрази децата от 3 и 4 група отъждествяват формата на предмета?

34

Когато децата определят дадена форма като триъгълна, овална, кръгла, този процес се нарича ....?

35

От коя група започва формирането на понятието геометрична фигура?

36

Във 2-ра група, върху кои елементи се обръща допълнително внимание?

37

С коя геометрична фигура се запознават децата в 3-та група?

38

Върху какво се концентрира работата с геометрични фигури в 4-та група?

39

Какво най-общо научават децата за дадена форма в ДГ?

40

Какви задачи за възпроизвеждане на фигура е подходящо да се дават в ДГ?

41

Какво представляват задачите за преобразуване на фигури?

42

Чрез какъв начин се разкриват свойствата на геометричните фигури?

43

Чрез какви упражнения е най-подходящо да се определя формата?

44

Кои представи се развиват у децата при изобразяването на геометрични фигури?

45

Какво трябва да се използва при чертане?

46

Върху какво се изобразяват геометричните фигури в ДГ?

47

Кои геометрични термини децата в ДГ трябва да знаят?

48

При децата с какво се съпровожда преобразуването, възпроизвеждането, и изобразяването на геометрични фигури?

49

В 3-та група за определяне вида на дадена фигура, какво може да се използва?

50

Знанията за геометрични фигури могат да се усвояват и в занятията по математика с други задачи. Кои са те?

51

Посочете широко използвана форма за работа с геометрични фигури?

Резултати от теста

Верни ( от общо въпроса)
Грешни ( грешни и без отговор)
Време