Мениджмънт на човешките ресурси се разглежда като по-нова концепция на управление на персонала.

Персоналната политика показва начина, по който могат да се достигнат персоналните цели.

Линейните и функционалните мениджъри определят стратегиите и политиката на управление на човешките ресурси.

Фирмената култура се обуславя от факторите на външната и вътрешно фирмената среда.

Нормата на управляемост зависи от характера на процесите, степента на специализация и комуникативните умения на мениджъра.

Ефективността на групите зависи от степента на сплотеност.

Стилът на ръководене характеризира начина на упражняване на управленска фикция.

За мотивиране на подчинените мениджърите използват изводите на теорията за потребностите.

Проектиране на трудовите процеси се обуславя от условията на социалната среда.

Анализът на трудовите процеси се прави въз основа на информация от интервюта, анкети, наблюдения, самоописания и работни дневници.

Прогнозирането на потребностите на човешки ресурси се основава на анализ на целите, стратегиите и плановете за развитие на фирмата, както и анализ на възможностите за задоволяването им с наличен персонал.

Използването на вътрешни източници за набиране на персонал се използва поради неговото социално предимство.

Процедурите за подбиране се предшестват от пресяване на кандидатурите.

Най-добрият метод за подбиране на персонала е тестването.

Оценка на изпълнението се прави въз основа на критерии за резултати.

Установяването из потребностите от обучение е първи етап от процеса на обучение.

Осигуряването на ресурсите е част от етапа на планиране.

Усъвършенстването на мениджърите става формално и неформално.

Напредването в кариерата зависи от индивидуалните усилия на хората.

Аналитичните методи дават обща оценка на работата.

Основни системи за заплащане на труда са според изработеното време или изработените резултати.

Работодателите трябва да определят политиката си относно системите на заплащане в зависимост от платежоспособността на фирмите.

Работата на смени не е ефективна във всички случаи.

Успехът на преговарянето зависи на първо място от равнището на неговата подготовка.

Участието на персонала в управлението на равнище трудови задачи е неформално.

Бариерите пред комуникациите са индивидуални и организационни. 

Конфликтите се решават най-добре чрез прилагане на ситуационен анализ.

Организационните промени са структурни и технологични.

Индивидуалните трудови спорове най-често имат формата на жалби и дисциплинарни мерки.

Подходите за съкращения се съгласуват предварително между ръководство и синдикати.