Тест по основи на управлението

Изпитен тест за студенти, изучаващи предмета основи на управлението. Въпроси с избираем отговор, един от които - верен.

Разшири листа

Информация и рейтинг

Дата:	2021-12-12 20:55:09
Предмет:	Основи на управлението
Предназначен за:	Студенти от 1 курс
Въпроси:	15 въпр.
Сподели:

Публикуван от

admin

00:00:00

Въпроси [0/15]

Тест по основи на управлението

Име: Фамилия:

Особеност на стратегическият мениджмънт, е че:

При изработваното в него описание на желаното бъдеще дава детайлна картина за организационното вътрешно състояние и положението и във външната среда.
Предписва какво и как да се прави при решаването на определени задачи или при конкретни задачи.
Може в еднаква степен да се приложи за всякакви ситуации и задачи.
Може да бъде сведен до набор от рутинни правила, процедури и схеми.
Е определена философия или идеология на бизнеса и мениджмънта.

Мисията като стадий на стратегическото планиране:

Формира, развива и поддържа организационна култура, която да съдейства за реализация на стратегията.
Осигурява постигането на избраните цели по пътя на използването на наличните предимства и създаване на нови.
Разработва вариантите и избира глобалната стратегия на организацията.
Определя какви стоки/ услуги ще предлага организацията, на какви пазари ще присъства, какви ресурси ще използва, какви технологии ще внедрява в перспектива.
Придава на действията на хората осмисленост и целенасоченост.

Ефективността като стратегическа цел на определена организация:

Състои се от 3 цели и независимо от различията в насочеността им, те могат спокойно да се редуват, без да е необходим някакъв задължителен ред при тяхната смяна.
Определя се от съотношението между темповете за изменение на обема на продажбите и печалбата на организацията в сравнение с преходен период.
Дефинира в агрегиран смисъл степента на конкурентоспособност на организацията, когато тя е постигнала изискваните и задоволяващи я печалба, рентабилност или продуктивност.
Обяснява равнището на развитие на организацията; разширяването на системата, измерено с прилаганите икономически величини като продажби, продукция,печалби и др.
Е главна стратегическа цел на всяка организация;способността на организацията да се приспособява към външни и вътрешни промени.

Съставна част на „стратегии на съкращаването” е:

Стратегия на ликвидация.
Стратегия на концентрация.
Стратегия на диференциация.
Стратегия на ниски разходи.
Стратегия на разработване на стоката.

Пласментната стратегия като функционална е:

Отнася се до установяването на потребностите от човешки ресурси за организацията, до тяхното набиране, подбор, развитие и т.н.
Необходима е, за да могат веществените резултати от функционирането на дадена организация- продукти или услуги да се реализират успешно на пазара.
Важни решения при реализацията и са бюджетирането, упрaвлението на капитала и дивидентната политика и др.
Проучва възможните източници на снабдяване(доставчиците), оценката им и избора на най- подходящите от тях.
Дава на организацията определени конкурентни предимства в областта на технологията пред нейните съперници.

Предварителното предупреждаване като цел на планирането:

целенасочено и систематизирано се подготвя решението по най- подходящата алтернатива.
сравнява плановите параметри с фактически получените величини.
позволява по пътя на прогнозирането на проблемите своевременно да се вземат решения или превантивни мерки.
съгласува решенията на отделните проблеми и по този начин избягва тяхното непредвидимо въздействие един на друг.
стимулира постигане на целите на организацията и на личните цели.

Според обсега стратегическото планиране като дейност на висшето управленско равнище, за разлика от тактическото и оперативното:

плановете му са обикновено по- широки и по- малко конкретни.
покрива концептуално цялата организация.
рисковете при него са по- трудни за оценяване и значително по- високи.
има по- голям диапазон на възможности.
изисква по- големи количества външна за организацията информация.

Активното планиране за разлика от пасивното, преактивното и интерактивното планиране:

се основава на изработване на плана, като се излиза от миналото, проектирайки в бъдещето наблюдаваната тенденция и преценявайки, че средата не проявява особени иноваторски способности.
е продукт на пълноценно експлоатиране на стратегическата позиция на организацията.
преследва планиране, основано на оптимизационни критерии.
набляга на изработване на план в настоящето, така че сегашната ситуация да продължи с цел да се постигне стабилност и оцеляване на организацията.
присъщо е на изследователско- творческия стил на управление.

Корпоративното планиране като форма представлява:

стратегическо планиране; на цялата фирма.
планиране на отделни функции или икономически дейности (производство, покупки, продажби и др.) в организацията.
планиране на дейността на отделните бизнес единици и на отделните структурни единици в организацията.

Основните белези на бюджета като особен вид план са:

Той не се занимава с конкретизиране задачите на мениджърите на различни нива и с изясняването на отговорностите.
Изготвя се устно.
Съдържа: отговорници, срокове, фиксирани резултати, показатели.
Осигурява връзката „вход”- „изход” между останалите планове само на различни нива в йерархията.
Критериите и отговорностите дават субективна основа за осъществяване на контрол.

Вертикалното разделение на труда като вертикална организационна структура:

Формира йерархията на официалната власт; създава нивата и определя правата, задълженията и отговорностите за всяко от тях.
Обяснява се с факта, че ако служителят е специализиран, той ще бъде по-производителен и ефективността от труда му ще се повишава.
Основава се на специализацията.
Основни принципи са: функция, продукт, пазар, регион.
При него се групират длъжностите ж подразделения, изпълняващи специални задачи и преследващи постигането на конкретни цели.

Централизацията при вертикалната организационна структура е полезна с това, че дава възможност:

да се освободят ръководителите от рутинните управленски функции.
да се стимулира компетентността, творчеството и енергията на ръководителите и изпълнителите.
да се ускори процеса на вземаните решения и повиши качеството им.
да се предпази организацията от разпадане, поради твърде голямата свобода на подразделенията.
да се засили ангажираността на хората към организацията.

Делегирането на пълномощия е:

когато ръководителите предоставят на подчинените си правото самостоятелно да решават предварително определени задачи.
когато всеки е подчинен само на един ръководител.
принудително се предоставят пълномощията на подчинения от ръководителя.
когато всички са равни в организацията.
предоставяне цялата отговорност на подчинените.

Матричната организационна структура като класически тип:

при нея основното е съсредоточаването в ръцете на един ръководител на всички управленски функции.
е първата исторически обособила се организационна форма на управление.
съчетава елементите на линейната и функционалната структура на отделните управленски подразделения.
включва в себе си елементите на две структури: линейна(по вертикала) и програмно- целева(по хоризонтала).
е изградена на основата на разделението на функциите на управленския апарат на организацията.

При функционалната департаментализация:

значителна част от пълномощията и ресурсите са представени на подразделения.
използва положителните страни на специализацията чрез обхващане на основните области в дейността на организацията, високия професионализъм на мениджърите, бързото внедряване на иновациите.
центърът е свързан с подразделенията чрез „критерии”, „норми”, и консултации.
мениджърите на производствените подразделения в зависимост от продуктите, пазарите и потребителите, координират дейността по равнища и функции.
главното управление контролира многофункционалните подразделения.

Резултати от теста

	Верни ( от общо въпроса)
	Грешни ( грешни и без отговор)
	Време