Прочетете текста и отговорете на въпроси от 12 до 16:
Дюма като че ли винаги усеща литературните тенденции и се нарежда измежду първите във всяка
новост. Това се случва и с появата на новия жанр на романите подлистници. Парижките вестници,
между които цари силна конкуренция, започват да печатат малки откъси от забавни романи, с цел да привлекат повече читатели. За да повишат тиражите си, привличат писатели от ранга на Теофил Готие, Виктор Юго и Оноре дьо Балзак. Дюма обаче е сред първите, които започват да публикуват романи и критика. Той е и също един от първите, които подписват договори с твърди срокове за романите си, така че да бъде задоволен многохилядният читателски интерес.
Интересно е да се отбележи, че шегата на Мерикур, който през 1845 печата памфлета си „Фабрика за романи, търговски дом Александър Дюма и ко” не е далеч от истината. Някои творби, подписани от писателя, действително са създадени заедно с известни по това време френски литератори. И действително, впечатляващата бройка романи на Дюма подсказва, че горният любопитен факт е истина. Въпреки това всичките двеста седемдесет и седем тома се отличават с единство на литературния стил, стройност на композицията и цялостност на възгледите върху историческите събития. Все неща, които не биха могли да бъдат постигнати без дейното участие на френския романист. Така че без съмнение Дюма е прав в негодуванието си, изразено в писмо до Беранже, в което пише: „Как сте могли да повярвате на тази популярна басня, почиваща единствено върху авторитета на няколко неудачници, които постоянно се опитват да ръфат петите на тези, които имат крила?”
Кое твърдение е вярно според текста?