Прочетете текста и изпълнете задачи от 1. до 8.
Някой от студентите почнаха да се сещат накъде бий Бай Ганьо и чакаха от минута на минута да
си открие картите. Само екзалтираният студент се отнесе съчувствено към думите му и сподели
явно неговото възмущение от негостоприемството на чужденците.
- Наистина нашите българи са много гостоприемни - потвърди той с най-голяма увереност, -
тукашните не искат да те знаят. Киснем тук из кафенетата...
Студентът, който каза тия думи, беше много напреднал в цивилизацията, но, кой знае защо, не
се ползваше с особена репутация между своите другари: види се, някои грехове лежаха на
душата му; говореха между другото, че много обичал да „удря келепир'! Не е за чудо! Тоя пусти
грях - скъперничеството, по зараза от окръжающата домашна среда, вгнездява се почти от
детски години; изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист: нищо
нежно, нищо благородно не остава у него.
От кое произведение е откъсът?