Банков контролинг

Текущото събиране и анализ на важни за дейността на банката данни, се отъждестяват с функция на контролинг от гл. т. на неговата формална компонента.

Една от дефинициите на контролинга го представя като управленска концепция, която синтезира в себе си управленско счетоводство, мотивацията, планирането, контрола и анализа.

Вискокият дял на общите и постоянните разходи, породени от стремежа на банките към специализация и стесняване на палитрата на банковите услуги, води до по-голямо потребност от контролинговите служби, в сравнение с другите отрасли.

Според Хорват, контролингът трябва да осигури на ръководството на компанията информацията и същевременно да настройва нейното координиране, реагиране и адаптация към променящите се външни и вътрешни условия, като основната му цел е запазване посоката на реализиране на поставените от компанията цели.

Оперативният контролнг е насочен към управлението на рентабилността и риска в краткосрочна перспектива и в значителна степен оперира с конкретни числа и детайлна информация.

Методът на разработване на бюджетния план “отдолу-нагоре” се използва за централизирано формиране на бюджета.

Комбинираният подход с лимити при определянето на бюджета поддържа допълнителната възможност за поставяне на лимити на значенията на всички или на някои статии на бюджета на отделите/филиалите на банките.

Широкообхватни по смисъл продуктови фактори, които се “потребяват” от дейностите.

Модел за управление на разходите, в който формулата за определяне на цената на продукта/услугата "себестойност+печалба=цена" се трансформира в "цена-печалба=себестойност" е:

При стратегическото управление на разходите данните се използват за: