Тест по Български език и литература за зрелостници и кандидат-студенти II

Те приличат на свещи, но са божествени на вкус. Могат да бъдат отгледани във всеки селски двор, но името им се свързва само с луксозните трапези. Описани са по най-вкусния начин от Хемингуей и фицджералд, но ако не се превърнат в ястие, от тях става чудесна украса за букети. Това са аспержите - една от най-древните зеленчукови култури, за която хората са започнали да полагат грижи още преди 2000 години. Тази културна наслада са почитали още в Древен Египет - за това свидетелстват изображенията й върху саркофази на египетски фараони.
Древните гърци са ползвали аспержата като лекарство, преди да разберат, че може да се яде. Свързвали са растението с култа към Афродита и с клонки на аспержи са украсявали брачното ложе на младоженците. Римляните също са ценели лекарствените свойства на това растение. Според стари римски текстове аспержата връща жизнерадостния вид на мрачните хора и действа успокояващо на нервите. Някои дори смятали, че ако се носи като амулет на врата, тя пази от болести и уроки. Но римляните са били по-практични от гърците и са започнали да култивират растението, за да го поднасят на отбрани гости.
През ХУ-ХУШ в. аспержата придобива огромна известност във Франция и Германия. Тогава получава името „кралски зеленчук“ - не само защото е била любима на кралския двор, но и защото на места е било забранено да се продава, а цялата продукция отивала директно в кралската кухня, за да чака в готовност поредния дворцов пир. Все още се спори откъде произлиза елегантният зеленчук, но се смята, че родината му е най-вероятно някъде по Източното Средиземноморие. Днес аспержите са високо ценени не само заради вкусовите им качества, но и заради ценните вещества, които се съдържат в тях. Това са над десет витамина, калций, желязо и калий. Аспержата чисти организма и действа прекрасно на черния дроб. Много е полезна за сърцето и бъбреците. Чисти тялото от токсини. Идеална е за диети.

(Из „Аспержите - наслада за познавачи“ от Нина Норд - в. „Труд“, бр. 350, 15 юни 2007)