Есе по Литература - ''На прощаване''

I.Увод
Стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев е вълнуваща изповед на бореца за свобода пред неговата майка.Пред нея той изразява готовността си да извърши подвиг в името на отечеството.
Във въображаемия диалог между майката и син основна смислова опозиция,която се очертава,за картините на смъртта и мечтаната свобода.Картината на свободата в "На прощаване" е единствената в Ботевата поезия и това я прави уникална,придава и особена смислова натовареност.

II.Теза
Тържествената атмосфера,изобилието на цветя и цветове,естественият изблик на дълбоко спотаявани чувства очертава представата за един изкючителен мог,в който народът посреща своето спасение.Лирическият аз вижда себе си като вестител на победата.

III.Изложение
Условното начало е израз на плахо стаена надевда за победно завръщане.То отключва прекрасната картина на всеобщият триум.Устремен към свободата,с ясно съзнание за възможната смъртно несломим предния,борецът за свобода търси и желае тържеството на живота.Радост и опиянение са внушени чрез възходяща градация и интонационното богатсво на творбата.Анафората "жив и здрав" изразява копнежа на лирическия аз за свобода,жаждата за щастие на хората.Прозвучава като заклинание и молитва за живот.
Сред четата от "лична юнаци" се откроява бунтовникът "с байряк във ръка".Знамето е свещен символ на борбата,единството,славата,юнашката чест и вярност на идеала за освобождение на отечеството.То е внъшение за заслужена радост,тъй като бунтовникът е приел и изживял възможната героична смърт-някъде по гордите върхове на Балкана.
Дълго очакван и жадуван,победният ден носи в себе си възхищението и опиянението от сбъдването на най-голямата мечта на бунтовника-свобода.Той не е сам в радостта си от щастливото завръщане.С него са съчетниците му.Обръзът на дружината е изграден в духа на хайдушката романтука.Всеки елемент от външният им вид създава впечатление за единство между физическа красота и борчески дух.Емблема за мъжество и сила за "дрехи войнишки" и "левове златни на чело".А "иглянки пушки" и "саби-змии" са опоетизирани според традициите на хайдушката песен.Борците за свобода са спасители.Имат право да изживеят щастието в първия ден на свободата,защото преди това доброто са приели заможертвата в името на патриотичната идея.
Израз на щастието на лирическият аз са реторичните обръщения и възклицания към майката и любимата.Той дава заръките си за посрещането.Цветята представят разцъфналите мечти за щастие.Те са символ на живота,красотата,славата на борците за свобода.Празникът не е изтински без свежото ухание на цветята.В едно са събрани бръшлянът-митологичната връзка между човешкия и отвъдния свят-и здравецът.Той е свързан с благопожеланията за здраве и устойчивост за живите герои.Събрани са във "венци и китки",за да увенчаят подвига.Победният венец е знак за отличие и почит.С него се увенчават героите,приели и надмогнали страданието и постигнали най-висшето благо-свободата.В китка здравец и венец е събрана цялата признателност на хората.Повелителните слаголни форми "берете","късайте","плетете" внушават желанието на бунтовника всички да бъдат съпричастни към победата.
Лирическият аз желае да бъде посрещнат от майката с "венец и китка",за да го предпазват от зло и да му носят щастие;с ритуална прегръдка и целувка по челото-знак за прошка и благослов.На майката се пада правото да признае истината,на която се е посветил синът и,и да изрече заветните думи "свобода или смърт юнашка".Получила го е,защото и тя е духовна връзка между поколенията,чрез нейното слово поджигътще се спаси от забрава.
В мисленето на лирическия аз свобода и смърт са равнопоставени.Смъртта е осъществената саможертва,безпорният подвиг,постигането на абсолутната свобода на духа.
Майката има право първа да посрещне сина си,а той мечтае освен с нея,да сподели радостта си с лъбимата.
Тъпжествена,но и дълбоко съкровена е срещата на бунтовника с любимата жена.Дългът пред народа е изпълнен и е дошъл мигът на жадуваната близост.Но дори и в този момент мисълта за смъртта да не го напуска.Нейният знак може да се разчете в метафората "кървава ръка".Тази ръка "раздава" справедливост,дарява и нежност.Метафората внушава,че щастието и любовта не са възможни сред всеобщата неволя.Зад веселието и радостта прозира страшната цена на свобода-пролятата кръв.Славното и страшното се преплитат дори в картината на победното завръщане.
Мечтите са прекрасни,но и в тях лирическия аз не прекрачва прага ан своя дом.Отрезяването идва,любовната сценае рязко прекъсната.Борецът за свободазнае,че пътят "страшен,но славен" трябва да се извърви до край.Завръща се в настоящето,в което лирическото изживяване е достигнало своя връх.Разделя се с майката и лубе с най-съкровени думи.В тях за последен път прозвучава мотивът за прощаването.

IV.Заключение
Картината на мечтаната свобода разкрива спотаената,неназована болка на бореца за свобода,изгубил красотата на живота и любовта заради отечеството.Без неговия юнашки порив към саможертва няма да дойде първият ден на свободата.Поетически финал на тази картина е упованието,че "нявга" подвигът ще се превърне в легенда.