"Илиада" на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина.

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е "Сън за щастие". Обликът на цялата книга разкрива една лишена от мощни пориви и декларативни жестове натура, изгражда атмосфера...

В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...

Стихотворението представя диалогична ситуация, в която нереалното е въплътено в един от участниците в диалога(Фернандес), или по-точно в неговия сън. Но Фернандес не живее в съня, а е изобразен заедно със своя събеседник(Лори)...

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните.

Ролята на езика за утвърждаване на националния идеал.

Ключ към разбирането на разказа е връзката между заглавието и мотото в началото: "Радка на порти стоеше, отдолу иде Мустафа..." Между Шибил и Рада е пътят, който води отдолу нагоре...

Яворов твори в епоха на назабогатяване и обединяване на човека, у нас епоха, в която нов морал и нравственост изместват остарелите патриархални заимоотношения. Темата за промяната живота и духа на човека вълнува Яворов и той предчувствено ...

Любопитно, е че в творчестовото си поеета го интерпретира по два различни на чина, първия в стихотворението Братчетата на Гаврош - като символ на покудените, измамените от живота незаслужено и на второ място като символ на вседайноста на жертвената ....

Едва ли има друг образ в нашата литература, така различно и противоречиво тълкуван, както Алековия "Бай Ганьо". Мнозина го считат за типичен представител на българския характер, нещо повече-на българския национален дух.