Разказът на иван вазов "Една българка" пресъздава героизма на една обикновена жена. Тя устоява на изпитанията, преодолява многото препятствия в името на доброто.

Близкият приятел на Д. Талев, другото голямо име в българската историческа проза – Емилиян Станев нарича Д. Талев "последния възрожденец" – заради дълбоката и непосредствена връзка на вътрешния живот на Талев с битието на народа и родината. Сам

Темата разкрива проблема за несподелената любов и борбата за щастие по времето на романтизма.

Тематиката на Елин-Пелиновото творчество е свързано с българското село. Писателят познава много добре социалните условия,при които живее трудовият селянин,спецификата на духовното му битие, проблемите, изпълняващи неговото нерадостно еждневие...

Ботевата поезия озвучава онова трагично пространство в душата на българина, в което прискръбно проплаква наслоеното от вековете чувство за вина, за потискащата мъка и неизречената болка.

Трактатът на Черноризец Храбър "За буквите" може да бъде наречен "жанрово синкретична творба". Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература.

Има писатели, към които не приляга обикновената мярка. Един от тях е Й.Й. Всякога, когато четем негови творби, ни грабва вълнението от националното величие на този автор, извлича ни радостта, извикана от пленителните му образи...

Анализ на произведението на Паисий Хилендарски - "История Славянобългарска".

Образите изградени от Вазов в цикъла "Епопея на забравените" са романтично-величави, идеализирани. Акцентът е поставен върху тяхната духовна същност и това извосява тези образи до святост.

"Последна радост", както и "Земляци", е обемна повест , разделена на десет фрагмента. Те са разпределени подчертано равномерно. Пет части за мира, пет части за войната. Вътрешното противопоставяне между нормалния човешки живот и жесток