"Илиада" на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина.

Стихотворението представя диалогична ситуация, в която нереалното е въплътено в един от участниците в диалога(Фернандес), или по-точно в неговия сън. Но Фернандес не живее в съня, а е изобразен заедно със своя събеседник(Лори)...

Често уличаван от критиката във фрагментарност, Вазовият разказ се опитва да улови логиката на историческото време...

Ключ към разбирането на разказа е връзката между заглавието и мотото в началото: "Радка на порти стоеше, отдолу иде Мустафа..." Между Шибил и Рада е пътят, който води отдолу нагоре...

Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни - реализъм, демократизъм и хуманизъм.

Идеалът на Алеко Константинов за хармонично устройство на обществото се вписва като анахронизъм в рамката на байганьовско съзнание, конкретизирано в индивидуалните художествени проявления на героите от цикъла фейлетони "Разни хора, разни идеали"

Любопитно, е че в творчестовото си поеета го интерпретира по два различни на чина, първия в стихотворението Братчетата на Гаврош - като символ на покудените, измамените от живота незаслужено и на второ място като символ на вседайноста на жертвената ....

Поетът Смирненски завършва жизнения си път, ненавършил 25 години, твори непълни 10 години -първите печатни работи се появяват във вестник "К,во да е" през1915 г" последната му творба - "Приказка за стълбата", е отпечатана в списан

"Ни лъх не дъхва над полени" изгражда статичен образ на една природна картина, придружена с чувство за бодрост и щастие.

Разказът "Дервишово семе" на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават, без да бъдат забелязвани.