Лирическите светове(чрез лирическите текстове в частност) имат множество удивителни способности и една от тях е способността да си "говорят" помежду си.

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция ,които настъпват особено след 1956 година.

Павел Вежинов избира фантастичен сюжет за своя разказ "В един есенен ден по шосето", за да насочи вниманието към известни вече истини.

Има писатели, към които не приляга обикновената мярка. Един от тях е Й.Й. Всякога, когато четем негови творби, ни грабва вълнението от националното величие на този автор, извлича ни радостта, извикана от пленителните му образи...

Пейо Яворов създава дълбока драматична поезия, която разкрива трагичния сблъсък на един устремен към хармония и спокойствие дух и невъзможността неговият порив да се случи в подвластния на битийното свят.

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла "Зимни вечери" в края на творческия си път. Изборът не е случаен.

Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание".

Бегло щрихованите контури на селския пейзаж Яворов обвързва с повествование, което носи в себе си белезите на конкретното, на сетивно-предметното.

В продължение на повече от шестдесет години Багряна неотклонно твори, запазвайки своята творческа индивидуалност и жизненост в многобройните си произведения, събрани в поредица от взискателно...

Конфликтът се реализира заради сблъсъка на ценностните системи, а от друга страна е провокиран от противоречията между човек и време.