Демон изкусител, олицетворение на злото, никому ненужен мъдрец, в творбата на Смирненски самият Дявол остава излъган..

Когато през 1923 г. Смирненски пише "Как ще си умра млад и зелен" и не изневерява на самоироничните си нагласи, той създава и своята предсмъртна поетическа изповед - "Зимни вечери".

Настоящето в лириката на Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът "тук" и "сега" е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ.

Разказът "Дервишово семе" ни запознава с раздвоения свят на едно българско семейство - от едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на р

Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа.

С дълбоко проницателност и изключителна поетична сила поета разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс.

Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението "Пролет". Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице.

Още от древноелинското общество, едва ли не фундаментален за неговото развитие, е проблемът за това – какво е добротворство или по-точно добродетел; добродеяние.

Митологизмът и историзмът като феномени на съзнанието се оказват определяща опозиция в европейското мислене от християнската епоха насам. Въпреки митологичната си структура християнството е и първата исторична епоха в европейската култура.