"Градушка"- едно от най-хубавите стихотворения на българската литература е ражда 1900г., бива и днес прочитано със същия интерес и вълнение, както и тогава.
Разказът "Дамата с рентгеновите очи" поставя проблемите за стойностите в живота, за обезличаването на човешката индивидуалност и липсата на духовност, породени от настъплението на машините и вещите в бита на градския човек..
Едно от най-големите постижения не съвременната българска литература –"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните годи-ни на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна войн
Яворовата творба "На нивата", публикувана за първи път в сп. "Ден", кн.11-12, през 1896 г., носи типичните белези на ранна поетична изповед, в която преобладават минорните жалейни мотиви.
Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание. Темата за човека е основна в поезията му. Той гледа към човека и неговото място сред другите, в обществото, в света и историята.
В поемата "Тавански спомен" Валери Петров насочва вниманието ни към привидно обикновените неща, случки и преживявания, концентриращи във същността си етичните максими, живеци на човешкото съществувание и многобройни превратности.
Интересен, интригуващ и тъжно смешен е хумористичният откъс "Бай Ганьо у Иречека" от творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо". Писателят описва своя герой в ситуация на често срещана форма на общуване - на гости.
Мечтите отличават човка от останалите живи същества. Мечтата е онзи необятен свят, в които човека се чувства силен,различен, незвисим и щастлив. Понесъл се на крилете на въображаемото, мчтания дух търси, открива, стреми се към идеал, красота, към хармония