Дислексията не е болест или увреждане. Тя представлява нарушение, което оказва влияние върху развитието на способности като четене, писане и смятане, за сметка на силно развити творчески умения и креативност.

Психопатологичните конфигурации, които човешката екзистенция приема в клиниката, са резултат от диспропорция между лицето [the person] и неговата уязвимост.

Освен това много проблеми произтичат от идентифицирането на потиснатото настроение като водещ симптом за диагнозата.

Понятието „риск" се използва в много сфери на науката и практическата човешка дейност. Различията в проявленията на риска обуславят спецификата в съдържанието на това понятие и многообразието на подходите за неговата интерпретация.