В спомените на своите съвременници отпреди войните Йовков живее като жизнен, общителен млад човек, център на компании, даже шегобиец. Коренно противоположно е мнението от времето след войните - мълчалив, затворен, замислен, откъснат от реалността, без чув

След войните в началото на 20-те години и последвалата национална катастрофа, българските белетристи се насочват към търсене на нови пътища към човека, към неговия душевен свят. Без творчеството им да притежава критическата заостреност на прозата на 90-те

Лириката на Никола Йонков Вапцаров се отличава с лесна достъпност (за да улесни възприятието, той често се обръща към събеседник и използва т.нар. допускане на противното), без да принизява своя стил. За поета-индустриалец е характерно "оварваряванет

Художественото слово отразява опита на личностите да осмислят живота си. Не просто да го разкажат, а да изследват неговите абсурди и несъответствия, взаимосвързаности и определеност. Художественото слово е опитът на човек да разбере света и себе си и връз

"Днес след творчеството на двамата Славейковци, Ботева и Яворова, българската художествена литература ясно определя своя образ и сравнително по-трудно се поддава на характеристика. В тяхната поезия се таи нейната вътрешна сила, в тяхното вдъхновение

"Новото нахълтва като варварин в страната на старите господари и катурва техните идоли, руши храмовете на тяхната красота. Новото носи нова красота. Иначе то не би било ново." По този начин Гео Милев описва литературното направление на експресио

Алеко Константинов (1863-1897) остава в съзнанието на идните поколения с прозвището "Щастливеца". Определението, което младият български писател сам си избира, изглежда лишено от логика - животът не предлага на Алеко много щастие. Съдбата му нан

“Ако Ботев учи как се пише историята с кръв, то Йовков учи как се гради цивилизацията с пот." - така синтезира промяната в ценностите на българската литература след войните Светлозар Игов. Всяка трансформация е болезнена, бавна и преминава или през с

Житейският път на Христо Ботев приключва твърде рано - едва двадесет и осем годишен, гениалният български творец пада покосен от вражески куршум. Както изтъква Вазов, смъртта на Ботев нямаше да е така величава, ако не я предхождат прекрасните му произведе

Изтръгнат от непроницаемия свят на вечността и безвремието, човекът се ражда в материалното си тяло, изпълнен с величествената съзерцателна енергия на духа, с призванието да осъществи мисията на своя преходен живот. Преди да приеме тленния си образ, духът